Стресът, когато сменяме училището
Истина е, че промяна на учебното заведение си е стресова обстановка. Някои деца стартират да бягат от часовете, а други развиват странни заболявания.
Те се нуждаят от голямата помощ и поддръжка на фамилията си, сходно на всеки различен, който претърпява житейска смяна – младоженка, бежанец или изпълнителен шеф, чиято кариера е била главозамайващо бърза.
Деца, които напущат положителното си начално учебно заведение, губят учителите, които за тях са били нещо като второ семейство, въпреки и да резервират приятелчетата си. Но постоянно напущат и тях, с цел да навлязат в една напълно нова просвета, с чужд диалект, непознати порядки и по-високи упования.
Нещата се усложняват, в случай че родителите на собствен ред имат възприятието, че са ощетени. Доброто начално учебно заведение – първото външно тяло, на което поверявате детето си – може да заема доста значимо място във вашия фамилен живот.
Ако сте енергична, интензивно се включвате в подготовката на празненства и излети, член сте на родителския актив или непринудено помагате в часовете, във вашия живот също ще настъпи смяна в мига, когато детето ви напусне учебното заведение.
Една психиатърка един път ми сподели, че доста майки с прекосяването на децата си в прогимназията изпадат в необяснима меланхолия. А в случай че пък до новото учебно заведение се стига с трен или с рейс и към този момент не ви се случва всекидневно да срещате останалите родители на учебната врата, чувството за загуба е още по-голямо. Ако пък – както се случва при по-големи учебни заведения – родителите биват държани на отдалеченост, с категоричност ще се разстроите. Напрежението става по-голямо, в случай че сред родителите на детето се е водил спор за учебното заведение, в което то е трябвало да продължи.
Не настоявам, че всичко, изброено дотук, ще се случи и на вас.
Но внимавайте въпреки всичко! Децата елементарно прихващат настроенията и подозренията от родителите си – те би трябвало да подходят към новото учебно заведение с убеденост и оптимизъм. То заслужава идентични изходни условия, а те – да влязат в него с вяра, не с страх. Ако единият родител се опасява и реве, по-добре е да се държи настрани през първите учебни дни, като остави всичко на по-спокойния от двамата. (Ето ви още един проблем за самотните родители. Съжалявам. Може би има някоя вуйна или чичо, който да възвърне равновесието?)
Обратно на това: в случай че сте се борили крепко или сте създали големи финансови жертви, с цел да изпратите сина си в учебното заведение на фантазиите си, няма да ви се желае да създадете усещането, че държите на учебното заведение повече, в сравнение с детето.
Ако то без подозрение възненавиди определеното от вас място, най-малко изслушайте неговата позиция. Ако детето продължи да го ненавижда, помислете дали не си коства да се откажете от фантазиите и да го преместите. Училището може да има вълшебни лаборатории, отлично обзаведени кабинети и отлична академична известност, само че в същото време да бъде „ проклетата, мръсна дупка “.
Либи Първис в книгата си „ Как да НЕ сме идеалното семейство “, издадена у нас от " Обсидиан ".
Продължава на страницата на
